Урок 19. Приезжайте в Болгарию! На почивка в България

Ако имате възможност да отидете на почивка в България, използвайте я. Аз посетих тази страна през миналата година, но отново бих отишъл там с удоволствие. Бих посетил отново Несебър, Синеморец, Варна и другите морски курорти, но ако вие предпочитате планина, бихте могли да изберете стръмните пътеки на Рила, Пирин или Родопите; луксозните хотели в Боровец и Пампорово или още по-добре малките екзотични селища като Рибарица, Елена, Трявна, Мелник.

На тези, които предпочитат културния туризъм, препоръчвам да разгледат старите столици Плиска, Преслав и Велико Търново. Особено интересни са и архитектурните резервати като Арбанаси, Етъра, Боженци. Там можете да видите не само красиви къщи в стар възрожденски стил, но и много църкви, прекрасни икони и различни изложби на съвременни художници. Поради богатото историческо наследство има възможности за културен туризъм навсякъде в страната.

За мен най-интересни бяха малките манастири в планините. Бих посетил тези места още много пъти. Бих искал също да разгледам археологическите находки, намерении в откритите неотдавна тракийските гробници.

В България има 10 природни парка. Природният парк Рила е много известен – около 500 000 български и чуждестранни туристи посещават манастира всяка година. На територията му са регистрирани над 1000 растителни вида, 71 от тях са в Червената книга, а 38 са под закрилата на закона. На територията има и уникални езера.

Природният парк Персина е единствен по река Дунав. Най-голямата ценност на парка са 154-те вида птици. Тук може да се плува и да се ходи на плаж. Туристите могат да хапнат рибена чорба или да се возят на лодка. Може да ловят риба, може да се посетят православни манастири и църкви.

Все по-голяма популярност получава и селския туризъм. В зависимост от сезона можете да видите как се берат узрели плодове, как се коси трева или как се прави вино. Село Паволче във Врачанския Балкан предлага аттракции за чуждите туристи. Кухнята предлага само български национални ястия. Туристите могат да работят полска работа. Най-атрактивно е ходенето с магарешки каручки в гората за дърва. Аз бих искал да видя и как се берат прочутите български рози, но за съжаление бях в България късно есента, когато вече няма рози.

Повече информация за условията и цените в различните хотели и жилища за гости може да намерите в който и да е български сайт за туризъм.

Грамматика Причастия

Действительное причастие настоящего времени образуется от глаголов несовершенного вида с помощью суффиксов –ащ, -ящ, -ещ, -щ в зависимости от типа спряжения и ударения.

Когда у глаголов 1 и 2 спряжения в настоящем времени ударение падает на последний слог, окончание первого лица единственного числа замещается суффиксом –ящ (-ащ после ж, ч, ш) – чета / четящ, но мълча / мълчаш, лежа / лежащ, греша / грешащ. При образовании причастий от глаголов влека, пека, тека, сека, река корневое к чередуется с ч и используется форма суффикса –ащ: течащ, сечащ, печащ.

Когда ударение глаголов 1 и 2 спряжения падает не на последний слог, присоединяется суффикс –ещ: пиша / пишещ, зная / знаещ, движа / движещ, служа / служещ, трудя се / трудещ се.

От глаголов 3 спряжения причастия образуются замещением окончания первого лица единственного числа настоящего времени на суффикс –щ: стрелям / стрелящ, обичам / обичащ, пристигам / пристигащ. Родовые формы и формы числа у причастия образуются так же, как и у прилагательных, – пишещ, пишеща, пишещо, пишещи; биещ, биеща, биещо, биещи.

Действительное причастие аориста образуется присоединением родово-числовых окончаний –л, -ла, -ло, -ли к аористным основам:

1. дочуя – дочух: дочул, дочула, дочуло, дочули; гледам – гледах: гледал, гледала, гледало, гледали.

2. замръзна – замръзнах: замръзнал, замръзнала, замръзнало, замръзнали; изрева – изревах: изревал, изревала, изревало, изревали; излая – излаях: излаял, излаяла, излаяло, излаяли; устоя – устоях: устоял, устояла, устояло, устояли.

3. изброя – изброих: изброил, изброила, изброило, изброили.

4. изпея – изпях: изпял, изпяла, изпяло, изпели.

В четвертом типе отмечается выкидка взрывных т и д: прочета – прочетох, но прочел, прочела, прочело, прочели; доведа – доведох, но довел, довела, довело, довели, а также появление вставного ъ перед окончанием –л: донеса – донесох, но донесъл, изляза – излязох, но излязъл.

Аористные причастия употребляются для образования форм перфекта и плюсквамперфекта, а также и в функции определений.

Действительное причастие имперфекта является сравнительно новой разновидностью причастий. Его возникновение и употребление для создания форм пересказывательного наклонения связывают с влиянием турецкого языка. Формы этого причастия образуются от основы имперфекта с помощью окончаний –л, -ла, -ло, -ли. Для многих глаголов формы причастий аориста и имперфекта совпадают (вървя – вървял и вървял, търпя – търпял и търпял). Но в большинстве своем ощутима разница основ аориста и имперфекта, ср.: пиша, писал (прич. аориста), пишел (прич. имперфекта), чета, чел (прич. аориста), четял (прич. имперфекта), ходя, ходил (прич. аориста) и ходел (прич. имперфекта).

Страдательное причастие прошедшего времени образует свои формы, как правило, от переходных глаголов добавлением к аористной основе родово-числовых окончаний.

Глаголы, имеющие в первом лице единственного числа окончания –ох, -их, получают аффиксы –ен, -ена, -ено, -ени: прочета, прочетох, прочетен, прочетена, прочетено, прочетени; науча, научих, научен, научена, научено, научени; облека, облякох, облечен, облечена, облечено, облечени; проговоря, проговорих, проговорен, проговорена, проговорено, проговорени.

Глаголы с формантом –на и односложные глаголы, оканчивающиеся на гласный, присоединяют аффиксы –т, -та, -то, -ти: избръсна, избръснах, избръснат, избръсната, избръснато, избръснати; измия, измих, измит, измита, измито, измити.

Глаголы 3 спряжения и ряд глаголов 1 и 2 спряжения замещают окончание –х на –н, -на, -но, -ни: разгледам, разгледах, разгледан, разгледана, разгледано, разгледани; изиграя, изиграх, изигран, изиграна, изиграно, изиграни; напиша, написах, написан, написана, написано, написани.

Страдательные причастия настоящего времени в современном болгарском языке отсутствуют.

Страдательный залог в болгарском языке может выражаться: а) посредством возвратных форм от переходных глаголов – Работници строят тунел. Тунелът се строи от работниците. Тунелът се строи; б) с помощью глагола-связки съм и страдательного причастия прошедшего времени. Этот способ используется чаще – Тунелът е построен. Тунелът беше построен. Писмото е написано. Писмото беше написано.