Добавил:
Upload Опубликованный материал нарушает ваши авторские права? Сообщите нам.
Вуз: Предмет: Файл:
ЗБІРНИК ВПРАВ.docx
Скачиваний:
236
Добавлен:
24.11.2019
Размер:
512 Кб
Скачать
☆

Несамостойни (служебни) части на речта

примери

предлог

съюз

частица

междуметие

прости: без, в (във), въз, до, за, зад, из, към, на, над, о, от, пред, при, с (със), след, сред, у, чрез

Сложни: вместо, накъм, докъм, отзад, отпред, откъм, насред, измежду, извън, иззад, помежду, покрай, според, свърх

Забележка. Прието е предлозите в и с да се пишат във и със пред думи, започващи съответно с в и ф (във Варна, във Франция) и със с и з (със сол, със захар)

Съченителни:

1. съединителни: и, та, па, и-и, хем-хем, нито-нито

2.противопоставителни: но, ала, ама, амии, обаче, пък

3. съотносителни: или, или-или, ли -или, ли -ли, дали -или, ту - ту, я - я, било - било

Подчинителни: че, да, за да (+съюзни думи - всички относителни местоимения: който, когото, която; какъвто, каквито; чийто чиито; както, когато, където…)

Смислопроменящи:

ли, дали, дано, де, я и др., напр. кажи де!, дано каже, я кажи…

Формообразуващи:

ще (пея -ще пея)

да (пее - да пее)

нека (пее - нека пее)

не (пее - не пее)

по (смел - по-смел)

най ( смел - най-смел)

ни- (кой - никой)

еди- (как - еди-как)

годе (що - що-годе)

Възклицания: ах, ох, их, ех, уф, ух, а, ай, ой, ее, у, хей, ехей, хай, де, де-де, пис-пис, скръц, цап, и пр.

Звукоподражания: га, га-га, ку-ку, мяу, кукуригу, ква-ква, мър-мър, зън-зън, бум-бум, пуф-паф, хър-хър и пр.

значение и служба

Изразява отношение на съществително име (или заместваща го дума) към друга част на словосъчетание или изречение.

Изпълнява свързваща служба между части в простото изречение и между прости изречения в сложното

Видоизменя значението на изречение; служи за образуване на думи и форми.

Съюзите

Съюзите са:

непълнозначни думи (те нямат свое собствено лексикално значение, може да имат само по-абстрактни значения);

несамостойни думи (нямат самостоятелна служба в изречението);

неизменяеми думи (нямат различни форми).

Съюзите са думи. които свързват думи или изречения (конектори). Те свързват еднакви части в простото изречение и прости изречения в сложното

Иван и Мария са съученици. Те са сериозни и добри

Различаваме :

истински съюзи (а. но. че и др.);

местоимения съюзи (въпросителни и относителни местоимения • кой. който и др.);

наречия съюзи (въпросителни и относителни наречия • как. както. къде. където и др.).

Примери

Искам, но не мога. Човекът, който ме е учил. Ще отида, където искам.

По структура съюзите биват;

а) прости (които се състоят от една дума):

б) сложни (които се състоят от повече думи).

Съюзите осъществяват два основни типа връзки между думите и изреченията

а) съчинителна връзка (паратаксис).

б) подчинителна връзка (хипотаксис).

По-важни съчинителни съюзи в българския език са : и, ни, нито; а, но, обаче, само че; или, и така, ето защо, затова, тоест (т.е.). Те от своя страна биват:

съединителни и,

алтернативни; или.

съотносителни и – и, или – или, ни – ни, нито – нито, ту – ту, хем - хем

противопоставителни: а. но. обаче, пък. само че

заключителни (обобщителни): и така, ето защо, затова, така че, прочее

пояснителни тоест, а именно

По-важни подчинителни съюзи в българския език са: че, да, който, какъвто, чийто, когато, докато, щом, където, както, като, без да, защото, понеже, затова че, за да, колкото, ако, при условие че, освен че, така че и др.

От своя страна те се подразделят на

допълнителни – че, да, кой, какво, кога, колко, защо.

определителни - който, където, когато:

обстоятелствени

Обстоятелствените пък от своя страна биват :

за време - когато, откогато, докогато.

за начин - както. като. като че ли. сякаш.

за количество - колкото, отколкото, доколкото

за причина - защото, понеже.

за цел - за да;

за условие - ако. само да. щом. щом като

за изключване - въпреки че. макар че. освен че

Обикновено кратките съюзи не носят свое ударение. Те са проклитики - присъединяват се в акцентно отноше ние към следващите думи.

Глаголи за движение и предлоги с тях

излизам

от къде?

от

института

сладкарницата

тръгвам

къде,?

накъде?

по

улицата

към

центъра

в

от

института

отивам

къде?

на

кино, работа, лекция

до

Мавзолея

къде?

в

София

идвам

откъде?

от

провинцията

къде?

по

улицата

вървя

накъде?

из

града

към

Мавзолея

през къде?

през

града

движа се

докъде?

до

спирката

през

площада

минавам

къде?

край

паметника

по

булеварда

качвам се

къде?

в

трамвая

на

Витоша

по какво?

по

стълбата

слизам

къде?

на

спирката

по какво?

по

стълбата

завивам

накъде?

на

ляво

край какво?

край

ъгъла

пътувам

с какво?

с

автобус

докъде?

до

София

разхождам се

къде?

по

улицата

из

града

стигам

докъде?

до

центьра

влизам

къде?

в

института