Вид на глагола

Във връзка с възможността да представят действието в незавършен или в завършен виу, глаголите в българския език биват глаголи от несвършен вид и глаголи от свършен вид. Това е една от най-важните особености на българския глагол както и на глагола в другите славянски езици.

Глаголите от несвършен вид показват действието в развитие, без вътрешна завършеност (чета, пиша, работя).

Глаголите от свършен вид показват действието в неговата цялост и вътрешна завършеност (прочета, напиша, изработя) Графически глагол от свършен вид може да се означи с окръжност.

С помощта на представки и наставки може де се образуват глаголи от различен вид Например:чета (несвършен вид) прочета (свършен вид) седя(несвършен вид) седна (свършен вид).

Така за едно и също действие се получават двойки глаголи които се наричат видови двойки.

Представките (те са 17 на брой) и наставката н прибавени към глагол от несвършен вид. играят двойна роля;

а) внасят нов смисъл или нов нюанс в смисъла на глагола.

б) променят вида на глагола - от несвършен в свършен.

Ако към новообразувания с представка или наставката н глагол от свършен вид се прибави наставката –а, -ва, -ава, се получава нов глагол от несвършен вид (прочета - прочитам, напиша - написвам, седна-сядам) Това са така изречените вторични несвършени глаголи Те не се различават по смисъл от глаголите, от които са произведени, а само по вид.

Така за едно действие в българския език се получават по три глагола:

чета - несвършен вид прочета - свършен вид прочитам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

седя - несвършен вид седна - свършен вид, сядам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

пиша -несвършен вид напиша - свършен вид, написвам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

Немаркирани по отношение на вида са глаголите с чуждата наставка -ира (абонирам. цитирам, блокирам)

Свършени глаголи се образувут от несвършени с представки и наставка –на

Несвършени глаголи се образувут от свършени с наставки

--а—(я) , --ва--, --ава--, --ява--.има и други наставки като --увам-- и --ствувам--, които само в отделни случаи образуват видови двойки.

-а-

се прибавя към свършени глаголи от 1 спрежение и заменя тематичния гласен: приема-приемам, заема- заемам.

Най- често се поставя на мястото на наставка --н--.: пристигна--пристигам.

образуването на голяма част от глаголите се придружава с промяна на коренния гласен, с редуването на е-и, 0-и, е-‘а(я), о-а: постеля-- постилам, събера- събирам, простра-простирам, седна-сядам, легна-лягам, извра-извирам, приложа- прилагам.

съгласен -ж- редуцира в -г-: положа- полагам, разположа- разполагам,предложа-предлагам.

съгласни се редуцират: к-ч, т-щ, д-жд.: пресека-пресичам, платя-плащам, изрека-изричам, пратя-пращам, изградя-изграждам, видя-виждам.

-я- се пибавя към глаголи от 2 спрежение: уловя-улавям, изгоря-изгарям, наситя- насищам.

-ва- заменя наставки -а- и -н- от свършен глагол: втикна- втиквам, смигна-смигвам, прекъсна- прекъсвам, опаря- опарвам, окъсам-окъсвам . - това е вторично образуване тъй като свърш гл. е производен отдруг несвършен. Могат да се образуват и от непроизводнисвършени гл.:дам-давам. Наставката се прибавя към глаг. от 3 спреж.: тръгна- тръгвам, пламна-пламвам,прегазя-прегазвам, раскъсам- раскъсвам, накарам-накарвам.

редуцират се ч-с, и ж-з: накажа-наказвам, просмуча-просмуквам.

-ава-, -ява- се прибавя към гл. от 1 и 2 спрж.: отзова- отзовавам, изрева -изревам, пожелая- пожелавам, узная-узнавам.

към гл. от 2 спрж.се прибавя --ява- когатоте имат в основата си мек съгласен: настаня-настанявам, изруся-изрусвам.

съгл т и д се превръщтат в щ и жд, като мекоста се поглъща и наставка след тях е --ава--: защитя-защищавам, потвърдя-потвърждавам, наградя-награждавам.

след ч и ж от корена на свършен глаг наставка също е --ава--: изуча-изучавам, погълча-погълчавам, унижа-унижавам

--ка--

по-рядко образува гл. във видова двойка: пръсна- пръскам, плесна-плескам, блесна-бляскам.

--ува-, --ствува--

свързани с първично видово значение при образуването им от други думи: блян-бленувам, път-пътувам, жертва-жертвувам, привет-приветствуват. Отделни гл. са образув. с наст. -увам- от свърш. вид: купя-купувам, сторя-струвам

ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДСТАВКИТЕ

С помощта на представките (префикси), прибавени към несвършени вид на глаголите, се създава глагол с ново значение от свършен вид например: мина - зад+мина, от+мина.

В - Насоченост на действието към вътрешността: вживея се, въобразя си, вкопая се, вкарам, впиша, вместя, вбия.

ВЪЗ - 1. Насоченост на действието отдолу нагоре: възпея, възкачва (възкача), въздигам (въздигна), възгордея.

2. Действието се извършва повторно: възродя, възпроизведа, въздържа, възпра, възвърна.

ДО - 1. Подновяване на действието с допълнителен краен резултат: довнеса, докупя, доградя, доиграя, допиша.

2. Достигане до крайна цел: догоня, докарам, долазя, домъкна, довлека, догледам.

ЗА - 1. Начало на действието: завикам, загаля. заброя, закрача, зажаля, запискам, заохкам.

2. Действието се довежда до резултат и се насочва към центъра на обекта: забия, забода, заседна, забутам.

3. Действието се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: закрия, замрежа, затрупам.

4. Действието сближава два обекта: зашия, залепя, забържа, захапя, защипя, захвана.

5. Действието е в слаба степен: замия, забърша, замета.

ИЗ - 1. Действието се довежда до краен резултат: изближа, извия, изкопая, изгладя, измия, изтрия, изчета, изгася.

2. Придобиване на ново качество: избледнея, избистря, изруся, изкористя, изхабя.

3. Действието е насочено от центъра към външната страна: изблъскам, избутам, избягам, изгоня, излетя, изпъдя.

4. Действието се извършва однократно: избръмча, изгърмя, изщракам, изкикотя се, изсумтя.

5. Действието се разпространява върху целия обект или всички обекти: издраскам, изкьрпя, избеся, изброя.

НА - 1. Действието се довежда до краен резултат: наготвя, надипля, напакостя, нажуля, набедя, нахраня.

2. Придобиване на ново качество: нагорещя, надебелея,наскърбя, нажаля, наедрея.

3. Действието е с резултат, в голяма степен и се осъществява чрез натрупване: нагреба, напечеля, насоля, нацелувам, нашия, нахваля, накроя, надера.

4. Действието е до пълно насищане: навикам се, нагладувам се, налудея се, нахленча се, наям се, напия се, наспя се.

5. Действието се извършва по повърхността на обекта: накапя, налепя, нашаря, нагазя, нагризя.

НАД - 1. Действието се довежда до резултат над обекта: надвеся се, надпиша, надсмея се.

2. Чрез действието субектът постига по-голям резултат от друг субект: надбягам, надхитря, надпия, надиграя.

О (ОБ) - 1. Действието се довежда до резултат: обеся, омеся, опера, опека, ощипя.

2. Получаване на ново качество: обеднявам, озверявам, оздравявам, озлочестявам, облагородявам.

3. Действието е с резултат върху целия обект: обера, ограбя, осоля, озеленя, охладя, обеля, овалям.

ОТ - 1. Действието се довежда до резултат: отпътувам, отгледам, отрасна, откърмя, отделям.

2. Действието е в обратна посока на друго действие и го отрича: отбия, отзова, отшия, отуча, отплета, отбода.

3. Действието не се извършва повече: отзвуча, отмирам, отмириша, отсърдя се.

4. Действието се извършва до пълно насищане: отживея си, отпея си, отям си, отходя си, отиграя си.

ПО - 1. Действието се извършва в слаба степен и за малко време: подразня, поядосам, попека, попея, походя, поседя.

2. Придобиване на ново качество: побългаря, подобря, поясня, поскъпя, посиня, повехна.

3. Действието се извършва по повърхността на обекта: посипя, поблека, потътря, полепя се, поръся.

ПОД - 1. Действието се довежда до резултат и се осъществява под обекта: подлея, подробя, подкупя, подлъжа, подправя, подпитам, подменя.

2. Действието се извършва в слаба степен: подкиселя, подпека, подсмихна се, подгоня, подплаша.

3. Придобиване на ново качество: подновя, подмладя.

4. Действието провокира обекта към следващо действие: подбудя, подкарам, подсетя, подтикна, подбутна.

ПРЕ - 1. Повторно извършване на действието: пребоядисвам, прегладя, премия, препиша, пречертая, прегрупирам.

2. Действието се извършва в по-голяма степен: пребия, прегоря, преям, препия, преиграя, пресоля, пресъхна.

3. Действието разделя на две части пространство или време: прегазя, преплувам, прескоча, прецедя, прекърша, прехапя, прегриза, прекъсна, пречупя, презимувам.

4. Действието не се извършва повече: прежаля, пресърдя се, пресрамя се, преболедувам.

5. Действието се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: пребродя, премрежа, претърся, преброя, преровя, прегърна, премажа, преметна.

6. Чрез действието субектът постига по-висок резултат от друг субект: преборя, преженя, прередя.

7 Действието се довежда до резултат: преглътна, прекатуря, прекръстя, претегля, прехбърля.

ПРЕД - Действието се извършва преди друго действие: предвкуся, предначертая, предплатя, предскажа, предпиша.

ПРИ - 1. Действието се подновява и довежда до нов резултат: прикупя, притуря, припечеля, притъпя, примижа.

2. Действието се довежда до резултат: прибърша, приготвя, пришпоря, прихвана.

3. Действието намалява или унишожава разстоянието между обектите: прибържа, придърпам, прикова, пришия, приравня, прилаская, прилепя, прибутам, приближа.

ПРО - 1. Действието се довежда до резултат: прочета, проследя, прокълна, процъфтя, проглуша, пропищя.

2. Придобиване на ново качество: провиня се. прохладя се, проясня се, променя.

3. Действието разделя на две части пространството или времето: пробода, прострелям, продупча, проишя.

4. Действието се осъществява за кратко време и с прекъсване: прозвъня, промърморя, проревавам.

5. Поставя се начало на действието: прогледам, пропуша, проходя, проям, пропия, пропиша, пропея.

6. Действието се довежда до резултат, разпространява се върху целия обект или до унищожаването му: прогния, промия, прочистя, проигран, пропия, прогуляя.

РАЗ - 1. Действието се извършва интензивно: разбеснея се, разработя се, разиграя се, разсмея се, разям се.

2. Действието се насочва в много посоки: разблъскам, разгоня, разсея, разхвърлям, разбъркам, разроша.

3. Действието разделя на две части областта, в която действа: разделя, разграфя, разкроя, разкъсам, разчертая.

4. Интензивно действие, което обхваща цялата област: разваря, разгоря, разработя, раздъфча, разчопля.

5. Действието е в обратна посока на предишно действие, като го унищожава: разбинтовам, разглобя, развенчая, разнижа, развинтя, разплета, размотая.

6. Придобиване на ново качество: разболея се, разводня, разкървавя, разхайта се, разкрася.

С (СЪ) 1. Действието се довежда до резултат: сваря, скрия, смеся, сътворя, съгреша, свършвам, съобразявам се.

2. Придобиване на ново качество: сбавя се, свечери се, съживя се, скъся, смекча, състаря (се).

3. Действието се осъществява внезапно и с голяма сила: сблъсквам се, сграбя, сдрусам, спипам.

4. Действието намалява областа, в която действа: сбия, сгуша се, сгърча, спека, свия.

5. Действието намалява или унищожава разстоянието между обектите: сдобря, сплета, сродя, събера, слепя.

6. Действието се довежда до резултат, като се насочва надолу: сблека, смъкна, срутя, стоваря се.

7. Действието се осъществява еднократно: сгъна, спъна се, срасна се, съжалявам, смая, смигна.

У - 1. Действието се довежда до резултат, като се насочва към центъра на обекта: увода, увлека, ужиля, усвоя, убягна.

2. Действието се насочва надолу: увисна, упадна, утъпча.

3. Действието се довежда до резултат: убия, увредя, увехна, утеша, учудя, ушия, умия, увия, укрия, ужиля.

4. Получаване на ново качество: умилея, унижа се, увбековеча, уволня, уточня, улесня, уважа, удостоверя.

представки	значение	глаголи
за-	начало	запея, завали
про-		проходя, пропуша
до-	край	допиша, дочета
из-	резултат	изгладя, измия се
на-		науча, направя
с-		сгреша, скрия
на-	качество		надебелея, напълнея
о-			оздравея, обеднея
от-	(преминаване в друго		отслабна
по-	качество (състояние)		подобря, поясня
под-			подмладя се, подновя
раз-			разболея се, разхубавя се
с- /съ-/			скъся, състаря се
у-			умра, успокоя се
из-	движение навън		изляза, извадя
в-	движение навътре		вляза, внеса
пре-	повторно действие		препиша, пречертая
по-	малко време	почета, попея
над-	по-голяма степен	надбягам, надиграя
пре-		преям, препия
пред-	предварително действие	предплатя, предскажа
под-	действие под обект	подпита, подчертая

Образуване на глаголните видове.

а) глаголи от свършен вид:

глагол несв.	чрез	глагол св.
пиша	представки	напиша,- запиша, подпиша
чета		прочета, почета, зачета
светя	наставка -Н-	светна
пия		пий на

б) глаголи от несвършен вид:

	глагол св.	наставка	звукови промени	глагол несв. III спрежение
1 спр.	изпия начертая кажа светна запея	-ВА(М)	- - ж -------з н -------0 е --------я	изпивам начертавам казвам светвам запявам
	прочета изляза доведа умра	-А(М)	е -------- и я -------- и д --------- жд 0 --------- и	прочитам излизам довеждам умирам
	преброя полетя	-ЯВА(М)	-	преброявам полетявам
2 с п р	науча, реша удължа	-АВА(М)	-	научавам решавам удължавам
	свърша избърша отбележа	-ВА(М)	-- ш------ с е ------я ж ------з	свършвам избърсвам отбелязвам
	измисля повторя	-Я(М)	о —— а	измислям повтарям
	платя вйдя сложа купя	-А(М) -УВА(М)	т -------щ д --------жд о ----- а ж —— г	плащам виждам слагам купувам
III спр	харесам погледам	-ВА(М) -А(М)	- д -------- жд	харесвам поглеждам

УПРАЖНЕНИЯ