1.2. Произход на диалектите

Един от основните и извънредно важни въпроси в диалектологията е въпросът за произхода и развитието на диалектите. Стефан Младенов, който е един от най-големите български езиковеди и който има големи заслуги за изучаването на българските диалекти, в специалната статия твърди, че българските диалекти “ са се появили по силата на … всеобщата езикова антиномия за индивидуалното и социалното начало ”, че “ различните български народни говори свидетелствуват за многобройните прояви на българският народен дух ”. Излизайки от своя идеализъм, Ст. Младенов смята диалектите за последица от своеобразните прояви на българският народен “ дух ” и твърди, че винаги се съществували и винаги ще съществуват, защото винаги ще съществуват условията, които ги създават [ 11; 26 ].

Има учени, които пък смятат, че диалектитеса последица от териториалното разширяване на народите.

Фактите обаче ясно показват, че образуването на диалектите във всеки език е свързано преди всичко с конкретната история на обществото, с обществено-икономическото развитие, а не с обширността на заеманата от него територия и с нейното географско разчленение.

Диалектът не е постоянно, неизменно явление. Той се мени и има различни форми през отделните етапи от развитието на обществото, защото се намира в тясна връзка с него.

Глава іі

2.1. Кратки сведения за историята на с. Нови троян ( болградско )

Село Нови Троян е едно от многото села в Бессарабия с преобладаващо българско население, което се е заселило тук след Руско-турската война от 1827 – 1829 г.

Селото е разположено на три хълма, между които протича река Катлабуг и се намира на 50 км от районния център гр. Болград и на 250 км от областния център гр. Одеса в пределите на днешна Украина. Нови Троян граничи със село Чийшия, село Дмитровка и молдавски град Чадър-Лунга.

Тъй като нашето село заедно с цяла Бессарабия дълго време беше под власт ту на една, ту на друга държава, писмените записи и архиви за основаването на с. Нови Троян или са загубени, или са пренесени на друго място.

Има предположение, че нашите предци се преселили от България от с. Троян и основали с. Стари Троян. След това част от бежанците са се преселили на ново място, което го нарекли Нови Троян.

Отначалото българските преселници живеели в землянки, а после се преместили на ново място, където сега се намира нашето село. В архивите то е записано през 1829 г.

Преселниците са били предимно от южнобалканските български области.

Населението на село Нови Троян наброява около 5000 жители. Преобладава българско население. Много малко са гагаузи, руснаци, молдовани и украинци.

2.2. НАЙ-ВАЖНИ ЕЗИКОВИ ОСОБЕНОСТИ В ГОВОРА НА С.НОВИ ТРОЯН ( БОЛГРАДСКО )

І. Фонетични особености.

1. В неударена позиция а се доближава до ъ в края на думата и в средата: питъ, старъ, красивъ.

2. О преминава в у в неударена позиция: рабутъ, дядуту.

3. На мястото на стб. под ударение пред твърда сричка се изговаря а, пред мека и в края на думата – е: б’ал – бели, сн’аг – снежен, л’ато – летен.

4. Йотация на е в началото на думата: jедър, jес’ан, jала.

5. Редукция на е в и: трива, зилен, жина.

6. Изпадане на х в началото на думата: ора, итър, арлец.

7. Наличието на африкатите , : урапи, игер, аран.

ІІ. Морфологични особености.

2. Наличие на членната форма: витиринаръ, жинатъ, криватъ.

3. Показателно местоимение за м.р. то: [ То чул’ак излези ут къщътъ ]

4. Личното местоимение за 3 л. Ед.ч. ж.р. има форма га: [ Пудар малку жъ га извикам ]

5. Формите на спомогателния глагол за 1 и 2 л. Мн.ч. сег. време са: сни, сти.

ІІІ. Лексикални особености.

Само в тракийските говори се срещат причасти форми душли, били.

Срещат се думи като: пипон, дин’ъ, пашой, цъкло, клад’анц, гълчъ, ким’ур ( въглища ).

Заемки от руски език: силсъвет, притсидат’ал, метсистра, кълсох, звино.

IV. Синтаксични особености.

1. Вместо винителна форма на личното местоимение в конструкция от типа “ мене ме ”, в говора се употребяват конструкции с именителни местоименни форми, напр.: [ Ас ма jат на теби ]

2. Конструкциите от типа “ след мене ” се заменят с диалектни конструкции “ пудър мени ”: [ Той връви пудър мени ]

3. Изречението може да започва с кратките форми на възвратните лични местоимения си и са: [Си идът жинити ут рабутъ ]

4. Предлог пред, когато е свързан с понятие за време, се каменя с наречието наприж: [Сичкуту са прай наприж празникъ ]

5. Принадлежността на даден обект от подлога се изразява чрез пълна форма за 3 л. на възвратно-притежателно местоимение, което най-често се среща с членуваната си форма: [C’акуй си утива фъф свойтъ къща ]