3.3. Растителността в еньовденската обредност

Темата е провокирана от ообеността на растителността да бъде почти задължителен елемент, постоянно влизащ в състава на календарната обредност, макар и в най-разнообразни варианти – като дървета, клони, зеленина или цветя; в свеж или сух вид; като семена; самостоятелно или организирана в хоризонтален план ( кръг-венец ), във вертикален план (китка) и т.н. Още и фактът, че свежата, живата растителност е най-разпространеният и особено натоварен във функционално и семантично отношение елемент на еньовденската обредност.

Ако се направи преглед на въпросните обредни комплекси и действия с растителност по схема, подчинена на функционалната им насоченост (лечебна, апотрепейна, профилактична, продуцираща, гадателна), в повечето случаи става явна полифункционалността на елемента растителност и подобна схематизация е условна и приета за леснота. Така или иначе, при всеки конкретен случай е необходимо разглеждане и на времевите и пространствени параметри, на главните обредни лица, на вида растителност и конкретно действие с нея, на допълнително използваните условия и предмети, на съотносимостта, доколкото тя е ясна, между различните функции .

Рано сутринта на Еньовден, преди изгрев слънце, възрастни жени, т.е. в непродуктивна възраст, излизат извън границите на селището – в гората и по ливадите, да берат билки и треви за лекуване на разни болести. Предпочитат никой да не ги види и изпълняват действието при пълно мълчание. Билките сушат задължително на сянка, т.е. да не ги вижда слънцето след Еньовден. Прибират ги в чисти памучни торби ( от растителен произход е материалът, докато в разглеждания регион трайно преобладават вълнените тъкани за домашна употреба ) на “ закътано “ място и обикновено с тях лекуват през годината хора от цялото селище, а може от района. За лечение на болести като болки в гърлото, стомаха, настинка и някои кожни, но в рамките на семейството стопанките на дома също събират разни растения, спазвайки условието да бъдат набрани “ преди да ги е видяло слънцето ” на Еньовден. На места вярват, че дом, в който над огнището е закичена китка от такива растения “ болестите не го ( намират ) ”. Видно в случая е, че с намаляване социалния обсег на лечителната функция на еньовденската растителност – от общоселищен колектив до ниво семейство, съпроводено със занижени обредни изисквания при събирането и ограничени възможности относно контролируемите болести, се проявява друга функция – апотропейната.

С апотропейна цел китки от “ йенвичка ” носят в пазвата или затъкнати в пояса в деня на празника и няколко дни след това. Такива китки в комбинация с трънка, коприва и други треви се закачат над външната врата или се хвърлят върху покрива от стопанката вечерта срещу празника. С продуцираща цел в тези китки могат да се прибавят стръкове здравец, млечка, орехово листо, за да има здраве и изобилие в дома. Закичената китка не се прибира, остава докато “сама се изгуби”. С апотропейно-профилактична цел е действието , при което е “ янюската китка ”, натопена в донесена от реката вода, домашните се мият против уроки и за здраве.

Най-разпространеното от еньовденските обреди и разгънато като цялостен обичайно-обреден комплекс е “опяването”, “напяването”, “поенето на китки” с доминираща гадателна функционална насоченост. По видове гаданията са за женитба ( най-застъпени ), за здраве, за плодородие и богатство. Надвечер преди празника моми и жени на групи по махали берат цветя и зеленина за китките от места извън селото и от градините. Растителността е типичната в селището за еньовденската обредност. Заедно, по групи свиват китките – обикновено дребни, завързани с разноцветни конци ( изключва се черният ) и с някакъв знак за собственост, белег – пръстен, копче, обеца, манисто и др. Има сведения, че и момци свиват китки за напяване на гадаене. Най-често китките приготвят там, където ще ги оставят през ноща. Предпочита се това да бъде “цяла” къща. Мома или малко момиче от къщата носи “мълчешна” вода, наточена от извор, река или в краен случай от чешма. Съдът, който натапят китките е бяло бакърче, дървено корито или казан в случаите, когато събират на едно китките от цялото село. Китките трябва да пренощуват наоткрито, за да “броят звездите”, “да преспят под звезди”. Съдът, символично заключен с катинар, поставят под разцъфнал трендафил ( често срещано в градините и предпочитано моминско цвете в района, едновременно красиво, уханно и с бодли ), в редки случаи под плодно дърво или лоза. Посред нощ покриват китките с тъкан – червена или бяла по колорит, част от женски или момински костюм – престилка, пояс, домашнотъкана или фабрична забрадка. Приготвянето на китките за нощуване също се извършва при обредно мълчание. Освен това, трябва да бъдат добре скрити, за да не ги намерят момците – хвърлят ги и се мият в водата; стари баби крадат ги, за да лекуват с тях, овчари – крадат китките и за млечност и плодовитост на стадата захраняват с тях овцете или ги закичват по кошарите. Китките не биха могли да изпълнят основната си гадателна функция, ако не бъдат опазени. Но явно не са полезни за лечителките и за овчарите след като с тях се извърши гадание, т.е. основните им функционални възможности са изчерпани. За да предотвратят кражбата, момите спят заедно и подред пазят китките или ги изнасят за кратко време през нощта наоткрито.

В повечето селища китките за гадание се свиват по една за моми и момци, а в някои – по една за всеки член от семейството или по една за всеки любим на момата. В последния случай се гадае по първата излязла китка.

Според обредното изискване китките се напяват преди изгрев слънце, до трендафила, под който са пренощували или до вода – чешма, река. Преди изваждането и наричането на китките около съда се играе хоро и се пеят песни с любовно-женитбено съдържание: за Янка-девойка, който подканя сватове да дойдат, че си е приготвила чеиза; за момински срам от лични момци в селото; за приканване на Мома вече да се жени и др. Възрастна жена, малко момиче или една от момите вади китките изпод покривалото без да гледа, изричайки словесна магическа формула от рода на: “Кутро велито, честито, китката да му излезе” и продължава с различни по съдържание наричания – за бъдещ жених, за здраве или болест, за голямо имане и т.н. Момата си взема китката и се пръска за здраве с водата по нея. Трябва да се отбележи, че водата, била в съприкосновение с китките също придобива свръхвъзможности. С нея се пръскат за здраве, пазят я като лекарство, използват я за любовни магии – ако мома даде на любимия да пийне или го напръска, той още повече ще я заобича.

След обреда пазят китките за лекарство, заедно с “янюската китка”; нареждат ги в чеиза, ”за да не се спазва” ( прояжда от молци ), т.е. да се ожени скоро момата; подаряват ги на любимия. На места не ги пазят, оставят ги сами да се загубят.

Растителността се явява компонент и на магическите действия на “мамниците”, чиято зловредна мощ е особенно силна в нощта срещу Еньовден. Маркирайки само интересуващите ни факти, т.е. свързаните с участието на растителността в еньовденски обреди, ще отбележим, че “магьосниците” също свиват “янюските китки, но китки-вредоносни”, с чиято помощ обират чуждото плодородие. Спазвайки редица обредни условия, “подчиняват” дадена нива на волята си и отразяват най-едрите класове, класовете-майки. Щом сложат тези класове в чужд хамбар, отпращат в него плодородието на обраната нива. В противодействието срещу “мамническите” практики също се използва растителността: нивата предварително се зажънва от стопаните и три от класовете се слагат в “йянюската китка”.

Разгледаният в съобщението емпиричен материал може да бъде подложен на разнообразен структурен, семантичен и друг анализ, което би било предмет на по-обхватна работа. Но все пак трябва да се подчертаят някои съществени извода за ролята на растителността в еньовденската обредност:

1) Свръхестествените свойства на растителността на Еньовден са свързани и предопределени от традиционните представи за лятното слънцестояние като върхова точка в годишния “слънчев път”; изчезават в мига, в който повратът в “слънчевия път” е извършен, т.е. слънцето е изгряло сутринта на Еньовден.

2) Въпросните свръхестествени свойства са насочени основно в две посоки – лечебни и гадателни възможности, но обикновено допълнени от профилактични, апотропейни и продуциращи функции на растителността. Сборно функционалните възможности на растителността на Еньовден са вероятно крайни, защото се забелязва, че при засилване или изчерпване на една от функциите друга намалява или не се проявява.

3) В разглеждания регион растителността в еньовденската обредност се проявява предимно в китка – съобщност от различни цветя, клони, зеленина, всички без изключение намиращи приложение в народната медицина. Център на китката е “еньовото цвете” според местните представи, което единственно може да участва самостоятелно в малкото еньовденски обреди със стрък растителност и това е равнецът.

4) В повечето случаи магическата сила на растителността в еньовденската обредност е подсилена от връзката и с други универсални за българската традиция култови елементи, условия и социално-възрастови групи с особен статус като “мълчешна вода”, бял конец, мартеница, манисто, бяло и червена тъкан – част от женски костюм, бяло бакърче – казан, поставяне под трендафил, нощуване на звезди, изричане на словесни магически формули, представител на “цяла къща”, жена в недетородна възраст, момиче, недостигнало полова зрелост и т.н.

В заключение ще отбележим, че срещаме един добре съхранен, почти цялостен вариант на общобългарската еньовденска обредност с растителност, намиращ редица допирни точки по елементи, функционалност, семантика със съседни райони и други български краища. В изследвания район този тип обредност е до късно съхранена, почти до средата на 60-те години на ХХ век, а отделни нейни елементи активно битуват до края на 70-те години в някои от селищата.